Here's me and my rhymes ... immersed in the life and death...

by **Амели** Съб Апр 07, 2012 3:21 pm

Мен пък ме бива повече в писането... :) Ето някой мой нещица:

Кръв

Ако можех да избирам никога нямаше да съм това,
ако можех да проклинам бих проклела своята душа.
Съжелявам за момента съжелявам за греха,
но кръвта ти е безценна призова ме тя в ноща.
И усещам как кръвта във вените ти тече,
съжалявам но това съм и никой не може да го отрече.
И кръвта я вече няма падаш тихо на земята,
нищо ще боли но скоро ще седиш ти до луната.
А във векове различни аз за тебе ще си спомням,
думи къвави вековни аз за тебе ще отроням.
Ще си спомням за молбите с кървави сълзи попити,
ще си спомням за мечтите като нищо те убити.
И ако някога се случи пак със тебе да се срещна,
всичко ще направя за да вкуся кръвта гореща.

Маскарад

Маската е на лицето ми,
спомена е в сърцето ми.
Коприната покрива красивото ми тяло,
черна рокля скрива всичко в мене бяло.
Диамантената тяра гордо ме краси,
а на вън дъждецът храстите роси.
Тъмни облаци се сгушват, гръм ехти през тях,
чудя се кога ли за последно тука бях.
И усмихвам се ехидно в този ален Ад,
някога била съм на този Маскарад.

Маска

Бледо утринното слънце, прояснява се на кея
аз обаче съм с маска и не мога да изгрея.
Аз съм пролетно кокиче просто уникат,
рядко можеш да ме видиш зад сребристия брокат.
В тъга съм аз обвита и се защитавам,
сутрин щом лъчите ме докоснат маската си слагам.
Цяла нощ обаче плача просто като момиче,
мрака ме прегърнал здраво ала светлина наднича.
Зад прозореца ми леко слънчо се показва,
тъжно гледа ме и се усмихва, нищо ми не казва.
Ала вече ми омръзна от тези флаш и лъжи,
махам маската и тичам казвам просто "зарежи!".

Липсваш ми

"Липсваш ми" - прошепнах,
на снимката ти стара.
"Липсваш ми" - написах,
в тетрадка овехтяла.
"Липсваш ми" - извиках,
на на`що място старо.
"Липсвш ми" - това е,
което не спирам да повтарям.
"Липсваш ми" - в сърцето ми,
зее рана дълбока.
"Липсваш ми" - крещя,
ала това е живота.

Предателка

Лутах се сама, лутах се в тунела,
светлина не виждах, тя ми я е взела.
Тя е тази тя, която някога обичах,
тя е тази тя, която своя сестра наричах.
Но в живота има предатели,
когато им скимне ти стават приятели.
Тя ми взима всичко бавно, постепенно,
тя ми взе и Него, хитро и надменно.
Чувствах аз към нея любов приятелска,
чувствах, ала ето-постъпка предателска.
Смееш се ехидно, викаш и крещиш,
помниш, ли че някога щеше да ме защитиш?
Сърцето ми стъпка като някакъв боклук,
не той, а ти приятелко направи това тук.
В сърцето ми остана едно единствено парченце,
но какво ти пука играй си с твоето момченце.
Превърна ме в тяло самотно и нещастно,
превърна ме в нещо грозно и ужасно.
Цигарата сега е най-добрата ми приятелка,
бутилката със водка поне не е предателка.
Махни се от живота ми и си плати успеха,
но когато нещо стане не търси при мен утеха.

Обещания

Обеща ми, че ще бъдеш вдъхновение за мен.
Обеща ми, че ще ме подкрепяш във всяко решение-
ала не съвсем.
Обещания напразни,
кой се нуждае от вас?
Обещания омразни,
съсипахте думата "нас".

Любовна поезия...

Обикнах те, когато те загубих,
ала сега се моля да простиш.
Почудих се- "Защо в теб се влюбих",
но нима ти не грешиш?

Поезия любовна пиша аз,
дано сърцето ти да стигне.
Безветна съм като елмаз,
дали съдбата ще ми смигне.

Като властен бог, красив си
нима си ти реален?
Сърцето, не умът ми мисли,
ти си идеален.

Обикнах те, когато те загубих,
дали доброто в тебе не убих?
Дори съдбата си изнудих,
по-бързичко ти да решиш.

Не приятелство, а любов искам,
не песен а поезия любовна.
Очите си от мъка стискам,
Боже, колко съм греховна!

Но любовта е нежна песен,
не грях вековен и далечен.
Любовния език е лесен,
стига за песни гласът ти да е вечен.

Песен

Ела любима моя песен,
ела и света ми покори,
без теб се чувствам адски бесен,
сърцето ми от всекиго се умори.

Ела нашепам ти гальовно,
и думите кат` река се стичат.
Желанието нима греховно,
щом тъй дрехите съблича?

Ела живот мой, песен моя,
ела красива песен ти,
звукът от тази струна твоя
светът ми бавно покори.

Ела и слей се със сърцето,
с потока на живота мой.
И знай, че аз ще съм момчето,
което винаги ще се нарича "твой"

Мечта

Изгаряха ме твоите целувки,
изгаряше ме твоята ръка.
Безброй неискани милувки,
на куп в моята съдба.

В клетката си от ковано злато,
мечтая си за свобода.
В нощ красива нещо свято
даде ми крила.

Сега летя на воля из мечтите,
сред ангелите, небесата...
Сега очите ми видяха всичко,
не оковите и самотата.

Сега съм част от красотата,
чувствам че сега живея...
Благодаря аз на съдбата,
че само за това копнеех...