Мястото на Бернардо.

Мястото, което той "обитаваше" бе скромен апартамент на последния етаж на една прастара сграда. Никога не използваше думи като "дом" и "вкъщи", просто защото не гледаше така на нещата - той нямаше дом, чувстваше еднакво добре навсякъде, но тъй като имаше нужда от някаква постоянна точка, която да координира полето му на действие, бе наел апартамента. Не си правеше труда да го поддържа чист - леглото стоеше неоправено, възглавницата кой знае как се бе озовала под една купчина книги; съдовете в мивката чакаха да бъдат измити, а в хладилника нямаше почти нищо, въпреки че това не би трябвало да го притеснява - Бернардо не изпитваше физическата нужда да яде, правеше го за удоволствието. Рядко водеше хора тук; обикновено посещаваше домовете на жените, с които спеше, а нямаше приятели, с които да сподели "убежището" си.

Стените бяха боядисани в кървавочервено, нещо, което му хареса на пръв поглед, макар жената, която му го показа, да го бе посъветвала да го боядиса в някой по-приемлив цвят. Прозорците бяха големи и обливаха всичко в светлина, затова той се бе погрижил за проблема с тежки и плътни завеси, които му осигуряваха спокойствието на мрака. Макар самият той да водеше сравнително тихо съществуване, когато е сам, стените бяха тънки и апартамента бе пълен с шумове от съседите или от улицата. Бернардо не възразяваше. Понякога дори му беше полезно.