Дълга сатенена рокля, спускаща се и очертаваща прекрасната фигура на госпожица Дювал, червени обувки и чантичка звършваха изцяло тоалета й. Косите й бяха навити преди часове с малки ролки, а сега представляваха спускащи се до гърдите й малки буклички, така идеални и нестърчащи, че човек би помислил, че всяка букла е била обсипвана с внимание поотделно. Червените устни и вечерен грим нямаше нужда да бъдат споменати... и общо взето това представляваше външния вид на госпожицата, която в този миг бе изпълнена с множество противоречиви емоции.

Окъпаното в светлини помещение, различните хора ис ъщества, шепота на животинките... всичко това биваше уловено от блондинката и макар да се радваше, това едновременно я и стресираше, и изнервяше.
Не познаваше никого, а нямаше и кавалер... Фръцна се горделиво и се приближи към храната. Явно поне вкусотийките й бяха безплатни.

- Ох, роклята ми стяга. - изплака тихо, но това означаваше, че й стоеше перфектно, помисли си тя, и че очертава фигурата й идеално. - Морски дарове? - доволен шепот и не след дълго загубила се в устните й скарида...
Музиката зазвуча по-силно, ала не така, че да разтрои присъстващите, а тя сякаш бе застанала на място, подходящо да бъдат наблюдавани околните.
- Чакай ме, дансинг, ей сега идвам. - изкикоти се тихичко и пое нова огромна хапка от любимите си храни...
През вратата влизаха ли влизаха непознати лица... Скоро щеше да се запознае с тях... А анищо чудно да се опита да поправи леко начина им на забавление. Хи хи хи хи!! Предстоеше забавата~

Щом се почувства заситена и готова за забавления, Анабел се насочи с игрива походка към дансинга, а физиономията й наподобяваше хищник, подготвящ "приказна" клопка на събеседниците си... А те не бяха никак малко. В този миг обаче се блъсна в непознат мъж, чието питие обърна върху него самия...Съвсем случайно, породено от ненаблюдателността й, разсеяността и липсата на каквато и дае ориентация в огромни зали като тази. Със сигурност в мислите й той бе виновен, но преценяващо го огледа и установи, че е по-добре да се държи с уважение към особата му.

- Извинявам се за непохватността си... - спря сините си очи върху неговите за няколко кратки мига, а след това се усмихна лъчезарно, готова за неангажиращи, свободни разговори.
- Аз съм Анабел Дювал и ви каня най-официално на танц! - изкикоти се тихо. Навсякъде се твърдеше, че кавалерът трябва да кани някоя дама на танц, но да се залъгва с подобни консервативни истории и заради тях да провала удоволствието си... Мерси.

Невъздържаността й и желанието за този мироглед и свобода, принадлежащи в повечето случаи на мъжете, понякога изиграваше лоши шеги на розовата любителка...
В очите й заискря игриво пламъче, подвластно само и единствено на емоциите й (и ентусиазмът от разкошното събитие), а тя с нетърпение зачака отговор от непознатия мъж.

Устните й се извиха в пакостлива усмивка, а ръката й се спря на кръста му. В интерес на истината, танцуваха именно...танго.
- А, не се тревожи... Ще се справим все някак. - с лека ирония вмъкна и за миг се потопи в магията на музиката, звучаща около тях. Без да забележи, дансингът се бе изпълнил с множество танцьори, някои от които не толкова добри, други - блестящи, но блондинката не забелязваше това... В очите й пламтяха диви огънчета, подпалени от страстта, с която местеше всяка част от тялото си. Сякаш кръвтта гореше във вените й, а чувствата и възможностите на другия бяха отдавна пренебрегнати. За съжаление от еуфорията, в която бе изпаднала, не забеляза колко добър в действителност е кавалерът й, защото го приемаше за нещо като даденост. Щом музиката заструя по-звучно и силно около тях, Анабел впи пръстите си в кожата му, а дъхът й несъзнателно, се смеси с неговия. Устните им бяха разделени от един дъх... Ала в главата на Дювал нямаше и помен от мисъл, свързана с някакви по-различни желания. Стъпка назад, после две напред, бурният танц продължаваше и запалваше множество двойки в безпощадния си пожар, бяха останали много малко гости, нетанцуващи, които наблюдаваха като хипнотизирани случващото се.
Движенията накрая ставаха все по-бързи, все по-диви, все по-яростни и страстни, а цялата зала сякаш трепереше от енергията на хората...
Тишина. Тялото й стоеше леко наклонено надолу, точно както бме нормално да завърши тангото им, а докато стоеше сглавата надолу, се опитваше да възвърне самообладанието си. Дори и да не се случеше, то поне успя да си поеме въздух.

- Благодаря. - кротко изрече, докато се приближаваше към масата с ордьоврите. Валеж от въпроси затрупа чернокоската и тя се усмихна някак изморено от бърборенето на Амели, но все пак приятелски. - Нямам нужда от това, Амели, за да вляза в съня на мъж, за да го прелъстя, не знам наистина колко водки* трябва да съм изпила.... - шеговито изрече и пое една от вкусотийките, положени на масата. - Това, че нямаме кавалери, не означава, че не можем да се забавляваме. така и така сме тук, хайде да танцуваме заедно.- засмя се и потърка дланите си. - Ммм... аз ще го играя кавалерът, а ти - дамата. Мадмоазел? - подаде рък акъм нея и присви крака.


*а тя не е голям фен на алкохола :D