Плажната ивица

Часът бе около 05:35, а Алая тичаше по потник и черен клин по дългите пясъчни ивици, едни биха помислили, че е за да поддържа тяло, но в действителност тя просто обичаше винаги да прави нещо. Да стои и да се излежава - сигурно беше дух, влязъл под кожата й. Забеляза обаче към шест, че слънцето мъчно си проправя път към хоризонта и нямаше как да не седне и не се наслади н очарователната гледка. Усети хладния пясък, а ходилата й се потопиха в ледената вода, при която пръстите й едва не се вкочаниха. Погледът й обаче се отправи към небето и с интерес проследи завладяващата огнена топка, разцепваща тъмнината и носеща радост на хиляди.
"Амели сигурно спи" - бе първата мисъл в главата й, а съвсем случайно, обръщайки глава настрани, забеляза малък сребърен пръстен, чийто разноцветни камъни привлякоха вниманието й. Взе го в ръце и обръщайки едното камъче, от него заискря силна, снежнобяла светлина. С капка ужас и много любопитство тя понечи да повдигне и второто камъче, с цел да научи повече за мистериозната вещ...