Вход
Малко съобщение
Всички стари герои се намират в архива. Пишете в тази тема, ако искате да продължите да играете със стария си.
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 3:06 pm
Статистика
Имаме 65 регистрирани потребителиНай-новият потребител е RefugiaA794075
Нашите потребители са написали 992 мнения in 176 subjects
Любими стихотворения и поеми.
3 posters
:: Свободна зона :: Интереси
Страница 1 от 1
Любими стихотворения и поеми.
Кои и от кого са те? Може да давате текстове, за да им се порадваме и ние.
Billy's best friend
Re: Любими стихотворения и поеми.
Фаропазачът много обича птиците
Жак Превер
превод: Веселин Ханчев
Хиляди птици летят към лъчите на фара,
хиляди птици се блъскат в стъклата на фара,
хиляди птици лежат ослепени, пребити,
хиляди птици умират.
Фаропазачът не може това да понася.
Фаропазачът обича морските птици.
Фаропазачът казва: По дявола! Нека!
И светлините на фара той загасява.
А сред морето потъва някакъв кораб.
Някакъв кораб, идващ от някакъв остров.
Кораб потъва, цял натоварен със птици.
Хиляди птици, хиляди островни птици,
хиляди, хиляди мъртви, удавени птици.
Исках да добавя още нещо, но това е така красиво, че ще го оставя самостоятелно, пък по-късно ще се включвам пак.
Жак Превер
превод: Веселин Ханчев
Хиляди птици летят към лъчите на фара,
хиляди птици се блъскат в стъклата на фара,
хиляди птици лежат ослепени, пребити,
хиляди птици умират.
Фаропазачът не може това да понася.
Фаропазачът обича морските птици.
Фаропазачът казва: По дявола! Нека!
И светлините на фара той загасява.
А сред морето потъва някакъв кораб.
Някакъв кораб, идващ от някакъв остров.
Кораб потъва, цял натоварен със птици.
Хиляди птици, хиляди островни птици,
хиляди, хиляди мъртви, удавени птици.
Исках да добавя още нещо, но това е така красиво, че ще го оставя самостоятелно, пък по-късно ще се включвам пак.
Джо.
Re: Любими стихотворения и поеми.
СОМНАМБУЛЕН РОМАНС
Федерико Гарсия Лорка
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
Гемията в морето тихо
и коня буен в планината.
Препасана със тъмна сянка,
бленува бледа на балкона,
зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студено.
Зелена, любя те зелена.
Под циганския грейнал месец
нещата във захлас я гледат,
а тя не може да ги види.
Зелена, любя те зелена.
Звезди големи от слана
прииждат с рибата от сянка,
разкрила пътя на зората.
Смокинята ветреца трие
на свойте клони о пилата
и планината, хищна котка,
изважда кактусови нокти.
Но кой и откъде ще дойде?...
А тя, опряна на балкона,
зелена плът, коса зелена,
мечтае за морето синьо.
- Готов съм, друже, драговолно
да дам за къщата й коня,
за огледалото - седлото,
за черния й шал - камата.
Аз ида целият във кърви
от пристана на Кабра, друже.
- Да можех, бих приел веднага
да сключим, момко, таз спогодба.
Ала не съм аз вече аз,
ни моя дом мой дом е вече.
- Аз искам, друже, да умра
прилично във легло желязно,
с пружина, ако е възможно,
с чаршафи от платно холандско.
Нима не виждаш мойта рана
от гърлото, та до сърцето?
- Тъмнеят триста тъмни рози
на твойта чиста, бяла риза.
Просмукана кръвта ти млада
ухай около твоя пояс.
Ала не съм аз вече аз,
ни моят дом мой дом е вече.
- Поне ми дайте да възляза
там, на зелените балкони,
до перилата на луната,
отдето ромоли водата.
Възлизат двамата другари
там, на високите балкони,
оставяйки следа от кърви,
оставяйки следа от сълзи.
Калаени фенери трепкат
по стрехите от керемиди.
Безброй дайрета от кристал
ранилата зора раняват.
Зелена, любя те зелена,
зелен ветрец, зелени клони.
Другарите се изкачиха.
В устата им ветрецът полски
оставяше вкуса си редък
на злъчка, мента и босилек.
Къде е, друже мой, кажи ми,
горчивото момиче твое?
Ах, колко пъти те очаква!
Ах, колко пъти ще те чака
със бузи свежи, с черни къдри
на тоз зелен балкон самотен!
Върху водата на басейна
люлей се циганката смугла.
Зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студено.
Една ледунка от луната
поддържаше я над вълните.
Нощта по-близка и позната
от мъничко площадче стана.
И блъскаха вратите грубо
пияни жандармери в мрака.
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
Гемията в морето тихо
и коня буен в планината.
--------------------------------------------------
Андалузка песен
Федерико Гарсия Лорка
Изгорнико красив, усетих аз
запалили са мащерка у вас.
Напразно идваш и се връщаш ти:
със ключ затварям всичките врати.
Затварям ги със ключа посребрен,
на панделката синя окачен.
На панделката синя се чете:
"Далеч от мойто мъничко сърце!"
За улицата моя забрави
на вятъра я само остави.
Изгорнико красив, усетих аз,
запалили са мащерка у вас.
Федерико Гарсия Лорка
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
Гемията в морето тихо
и коня буен в планината.
Препасана със тъмна сянка,
бленува бледа на балкона,
зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студено.
Зелена, любя те зелена.
Под циганския грейнал месец
нещата във захлас я гледат,
а тя не може да ги види.
Зелена, любя те зелена.
Звезди големи от слана
прииждат с рибата от сянка,
разкрила пътя на зората.
Смокинята ветреца трие
на свойте клони о пилата
и планината, хищна котка,
изважда кактусови нокти.
Но кой и откъде ще дойде?...
А тя, опряна на балкона,
зелена плът, коса зелена,
мечтае за морето синьо.
- Готов съм, друже, драговолно
да дам за къщата й коня,
за огледалото - седлото,
за черния й шал - камата.
Аз ида целият във кърви
от пристана на Кабра, друже.
- Да можех, бих приел веднага
да сключим, момко, таз спогодба.
Ала не съм аз вече аз,
ни моя дом мой дом е вече.
- Аз искам, друже, да умра
прилично във легло желязно,
с пружина, ако е възможно,
с чаршафи от платно холандско.
Нима не виждаш мойта рана
от гърлото, та до сърцето?
- Тъмнеят триста тъмни рози
на твойта чиста, бяла риза.
Просмукана кръвта ти млада
ухай около твоя пояс.
Ала не съм аз вече аз,
ни моят дом мой дом е вече.
- Поне ми дайте да възляза
там, на зелените балкони,
до перилата на луната,
отдето ромоли водата.
Възлизат двамата другари
там, на високите балкони,
оставяйки следа от кърви,
оставяйки следа от сълзи.
Калаени фенери трепкат
по стрехите от керемиди.
Безброй дайрета от кристал
ранилата зора раняват.
Зелена, любя те зелена,
зелен ветрец, зелени клони.
Другарите се изкачиха.
В устата им ветрецът полски
оставяше вкуса си редък
на злъчка, мента и босилек.
Къде е, друже мой, кажи ми,
горчивото момиче твое?
Ах, колко пъти те очаква!
Ах, колко пъти ще те чака
със бузи свежи, с черни къдри
на тоз зелен балкон самотен!
Върху водата на басейна
люлей се циганката смугла.
Зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студено.
Една ледунка от луната
поддържаше я над вълните.
Нощта по-близка и позната
от мъничко площадче стана.
И блъскаха вратите грубо
пияни жандармери в мрака.
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
Гемията в морето тихо
и коня буен в планината.
--------------------------------------------------
Андалузка песен
Федерико Гарсия Лорка
Изгорнико красив, усетих аз
запалили са мащерка у вас.
Напразно идваш и се връщаш ти:
със ключ затварям всичките врати.
Затварям ги със ключа посребрен,
на панделката синя окачен.
На панделката синя се чете:
"Далеч от мойто мъничко сърце!"
За улицата моя забрави
на вятъра я само остави.
Изгорнико красив, усетих аз,
запалили са мащерка у вас.
Амели- Miss Pink.
:: Свободна зона :: Интереси
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Нед Авг 26, 2012 10:25 pm by Nameless
» Настроение - емотиконка
Чет Апр 26, 2012 8:58 pm by Амели
» Романтично преживяване.
Съб Апр 14, 2012 2:15 am by Renesmee Eisenberg
» Търся другарче за РП.
Съб Апр 14, 2012 2:14 am by Renesmee Eisenberg
» //set the fire to the rain//
Пет Апр 13, 2012 3:01 am by Мира.
» Име-Лик-Подпис
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели
» История с 3 думи...
Пет Апр 13, 2012 2:34 am by Амели
» Асоциации
Пет Апр 13, 2012 2:33 am by Амели
» Целувка, шамар, прегръдка...
Пет Апр 13, 2012 2:32 am by Амели