Къщата на Калиеса Навара

Къщата, в която живеех, не беше особено голяма, но най-голямото й предимство бе, че е отдалечена. Това може би не се броеше за предимство според общия стандарт, но аз го усещах така. Нямаше чак толкова много стаи, но повечето пустееха, тъй като аз бях единствения обитател и не се нуждаех от много. Бях определила една стая за себе си - боядисана в бледолилави тонове и не особено подредена; една бях превърнала в библиотека - навикът си остава, какво да се прави, всичко останало, което ползвах най-общо се изчерпваше с банята и кухнята, макар че второто също не се радваше на честата ми компания. Идеята за съквартирант вече ми се въртеше в главата, но не бях сигурна с какъв човек точно исках да съжителствам, затова обявата си седеше непусната на масата и вероятно нямаше да види бях свят скоро.