Имение "Castillo Caribe"

И пристигнали в луксозното имение (o_o)...........

Капка ирония заблестя в очите на Алая щом чу речта на ангелската душица. Беше й длъжница.
- Амели, никога не съм се съмнявала в умствените ти възможности. - през смях изрече и се хвана за реброто.

Щом я бутна на дивана и замръзна, подобно някоя древногръцка богиня, Щеголихин заговори отново:
- Напомняш ми на някоя древногръцка богиня. Много ти благодаря за помощта и обещавам да ти се реванширам.

Енергията, която девойката излъчваше, можеше да бъде сравнена с божествена, затова Алая не би се учудила, ако именно сладката Амели се окажеше ангел.
- Ако се опитваш да криеш нещо, прави го по-убедително - директно й заяви, докато се опитваше да се повдигне нагоре. Костите й изпукаха от самосебе си, а рязка болка прониза отново онези две места, които бях споменала по-рано. - Без значение дали си ученик или отдавна приключила с работата по учебник, е страхотно, че се занимаваш с помагане на двукраките. - едва забележима усмивка пробягна по бледото лице на окървавената.
Погледът й се плъзна по кървавите петна, които бе оставила по килима, пода, дивана и дори роклята на ангелката.

На звънецът на Амели се позвъни, а щом тя отвори вратата, на прага й намери малка покана, която й предоставяше възможността утре вечер да се яви облечена като принцеса пред заешката кралица. Но Химера все още не знаеше нищо за това, а и мислите й течаха твърде бавно, възпрени само и единствено от проказната агония, измъчваща я и давеща се в нея постоянно.

- Aко ще се почувстваш по-на място, аз съм сукубус. - дяволита усмивка се изписа по лицето й, но болките непрестанно мъчеха изтерзаната й душа. (ха ха)
Амели изтича веднага щом чу звъна, а щом се завърна, зачете на глас писмото, което бе изпратено от ...някого.
- С удоволствие бих е поекла пет минути в адски мъки, пред това да стоя закована на леглото със седмици. Давай. - беше готова да се подложи на това неизвестно нещо, само и само да утеши по някакъв начин болката на прорязана плът, сгабясана, пробита от отвратителни гъби. Ew.
Клепачите й се отпуснаха и затвориха, прикривайки пъстрите й ириси, а цялото й тяло се отпусна в меката галантна прегръдка на възглавницата и дивана, на който само преди секунди бе стоварена.

Паренето и щипането, което усещаше, й се стори по-скоро приятно, невероятно удоволствие ... сякаш течно злато се спусна по вените й и се разпръсна из цялото тяло. Тя бе мазохист! Болката й харесваше, а не я ужасяваше! Но само и единствено, защото точно тази лека, едва доловима болка, която изпитваше сега, й подсказваше, че е жива. Нали бях казала по-рано? Само живите сме способни да усещаме това (отвратително) чувство, което разяжда кожата ни, но ни доказва пламъка, все още ярко искрящ, на живота ни.
- Може да се каже, но и не само. Относно името ми... Наричай ме Алая. - след тези думи ангелката насочи силите се срещу тялото на Щеголихин, а тя самата се унесе в блажените прегръдки на съня...
***
Събуди се чак следобед следващия ден...
- О-о-о-о.... - протегна се хубавичко и чак щом направи някои доста сложни извъртяния установи, че.... не я боли. - Благодаря ти, Амели! Но нямаше ли бал? Няма ли да ходиш?

Алая се усмихна меко, ала все още сънено, на блондинката и поклати глава. В рамките на неколкосекунди бе извършила хиляда и едно неща, а сега дори очакваше оценка за тоалета й!
- Мисля, че е перфектно. Относно бала... май ще пропусна, нито имам подходящи дрехи, нито каквото и да било желание за 'светски събития'...
За нея не беше проблем да отиде с ненаправени коси или обикновена, всекидневна рокля, но... изрично бе подчертано да се носят възможно по-официални дрехи.
- Пожелавам ти да се забавляваш страшно много... и да ми разкажеш след това бурните си преживявания.
Макар че на една ангелка Алая не знаеше какви по-точно бурни неща могат да се случат...

Раздвижи отново ръцете и краката си, установявайки че... МОЖЕ да ги движи БЕЗ болка! Какво щастие! Само мисълта за това я изпълваше с добро настроение и желание за разходки.
Може би когато останеше сама, спомените, свързани с недалечното минало щяха да си проправят път към мозъка й и да сграбчат в стоманена прегръдка съзнанието й... Едва доловима въздишка се изпусна от гърдите й, а веселите искри в очите й отново се върнаха на мястото си и се отправиха към тези на Амели.

- Изобщо не си падам по балове...- измърмори така, че само и единствено тя да чуе себе си и въздъхна. Чувстваше се дръжна към Амели, затова се съгласи на предложението й. Роклята - тя нямаше значение, стига на беше в искрящи цветове. - Черната къса рокля, малката черна чанта и черните обувки. - семпло, без капчица съмнение каза. Явяваше се рокля до под коленете по тялото, очертаваща тялото и бюста. - И да, ще дойда, за да не се чувстваш самотна без кавалер.- смигна й шеговито и пое дрехите, които Амели й даде.

Не след дълго се озова облечена по този... нелеп начин. Да, отиваше й, но просто не бе свикнала да носи подобни дрехи, а и едва ли щеше да привикне бързо.

- Хайде да тръгваме, бонбонен ангел мой, за да не закъснеем. -

Косата й бе вързана на обикновен кок, което откриваше лицето й, а й бе подходящо със самата рокля. Пое нежната ръка на Амели и заедно се надочиха надолу по стълбите. Не след дълго заключваха вратата.

//За да стигнем възможно най-скоро >xD